Една наистина дълга реставрация на каретен часовник

Точно преди 17 години симпатична дама влезе в ателието. Носеше нещо, старателно опаковано. Оказа се, че в пакета има бронзов каретен часовник. Четири колонки, красива основа и фронтон, обрамчени с фино бордюрче. Увенчан с нежна дръжка, извита като лебедова шия. Позлатата беше сублимирала отдавна, но и без нея се предусещаше прецизната изработка. Зад фасетираните стъкла се виждаше емайлов циферблат с римски цифри и стрелки в отлично състояние. Никакви надписи и марка на производитела. Семпла скала, разделена на 12 деления, и стрелкичка подсказваха, че има и будилниково устройство. През малко прозорче на фронтона се виждаше правоъгълна плочка и върху нея балансът, анкърът и анкърното колело – типично за каретните механизми. Задната вратичка – също от фасетирано стъкло и месингова рамка, разкриваше гърба. Гравирани надписи на френски даваха указания за какво служат съответните бутони и ключове. Спирален гонг би служил за озвучаване, но липсваха чукчета. И при най-повърхностния поглед се виждаха множество дефекти. Трите пружини подсказваха, че часовникът се навива за задвижването на хода, биенето и будилника. Малко отворче на фронтона навеждаше на мисълта, че нещо го е запълвало, но сега липсва. Не се колебаех и разглобих цялата кутия, за да извадя механизма на часовника. Леко врътнах ключа за навиване и застинах. Анкърното колело се въртеше свободно, като леко докосваше палетите на анкъра – доказателство, че този възел е напълно унищожен. Чак тогава осъзнах – това е английски ход. Той не се прилага в часовникарството от 1850-60 година насам заради сериозния му недостатък – много тънки и слаби зъби на анкърното колело и анкър, чиито палети не могат да се изместват (центроват). Беше ясно, че ме очаква трудна борба с времето и онова, което колегите преди мен са сътворили. И без лупа се виждаше, че са положили доста усилия. Осъзнах още нещо учудващо. В онова отворче на фронтона е имало бутон. Това е бутонът на една втора репетирно устройство. Ако го натиснете, дори часовникът да е в кутията си за транспортиране, гонгът ще удари толкова пъти, колкото часа и половинки са изминали. Оттам и името им – каретни, тоест часовници за пътуване. Трополи каретата по калдаръмения път и ако искате да разберете дали е време за почивка, натискате бутончето и гонгът показва, че е минало два и половина, значи е време за обяд. Преди време бях реставрирал такъв, но система цилиндър и много по-млад от 1880 година. На базата на предварителния преглед се договорихме със собственичката и я изпратих с усмивка.

Престъпваме към работа. Работата започнах след няколко дни. Развих пружините и свалих циферблата. Под него са всички детайли от репетирното устройство. Повервайте, много е сложно и малцина смеят да го разглобяват. Открих няколко изкъртени лостчета, други само изкривени. Преди да се занимавам с тях обаче, разглобих целия механизъм. На едно от колелетата, второто след барабана за биене, и двата върха (осите на които лагеруваха) бяха счупени. Откалих, пробих с бургийка 0.9 милиметра и набих нови върхове. Рутинна работа, която съм правил стотици пъти дори и на много по-тънки оси. Полирах всички върхове, стегнах няколкото износени лагера, наредих колелетата и проверих предаването – нямаше проблеми. Извадих пружините от барабаните им и ги обезмаслих с химикали. Измих с вода, после с екстрактен бензин, добре подсуших и ги върнах отното на местата. Смазах с масло за пружини (доста е скъпо) и затворих барабаните. Изработих нови чукчета за гонг. Пасвах и пристъпих към сглобяване. За опитен специалист не е трудно и винаги съм се чудел как може човек цял живот да е часовникар и да не смее да разглоби стенен часовник с биене. А сайтовете на тези специалисти са пълни с лъжи, по-скоро с мечтите им и чужди фотографии. След това отклонение ще кажа, че подредих всички колела и лостове, затворих ги между баскиите (арменската дума за плочи), след почистване с химикали и екстрактен бензин, и проверих предаването – всичко беше добре. Обаче предстоеше борбата с ходовия механизъм.

Всички зъби на анкърното колело бяха подвити, и имаше следи от неумела работа. Започнах внимателно и наетапи да ги изправям, зъб по зъб. Хващам с пинсета и изтеглям, навин по посока на радиуса. Извъртам всичките 15 зъба и после пак, и пак. Постепенно колелото доби форма, доста по-близка до първоначалната си. Но дали щеше да работи? Спиралата ми се стори къса и поради това не влизаше във вилката на регулатора. Но сглобих плочката на анкърния механизъм и го монтирах на мястото му. Доста трудно се засепи с коронното колело, което имаше имплантирани зъби. Леко навих пружината и се чу тихичко цъкане, обаче леко неравномерно. Все пак часовникът работеше, но тази промяна е измамна – това анкърно колело беше за смяна. И тъй като резервни части няма, трябва да се изработи. Басирам се, че такава мисъл дори не е минавала в главата на български часовникар. Диаметърът му е 8.5 милиметра и с 15 силно наклонени много тънки зъба за английски ход. Изключително предизвикателство. Все пак механизмът се предаде пред упоритостта ми (точната дума е инат) и след седмица, вече с поставен циферблат, стрелки, центровано репетирно устройство с ново бутонче за него и монтиран в кутията, беше представен на собственичката. Почтено разказах за работата си и дефектното анкърно колело, което мамеше мен и госпожата, че съм свършил работата си, че часовникът е поправен.  Предложих да изработя ново срещу скромна допълнителна сума. Офертата не се прие и приключихме с поръчката. Това, както споменах, беше преди 17 години.

Каретният часовник отново 17 години по-късно. Не всеки може да се похвали, че притежава каретен часовник от около 1840-50 година с английски ход, бутилник и една втора репетир. Как може да се забрави този рядък екземпляр. Преди няколко месеца получих поръчка да върна към живот един виенски регулатор. Дървената кутия беше току що реставрирана. Обсъдихме възможностите и се спряхме на варианта пълна реставрация. Часовникът прие вида, който е имал, когато е напускал фабриката в Германия (или Австро-Унгария) преди 120-130 години. Аз бях доволен, а клиентът възхитен. На следваща среща ме попитаха дали ще погледна и друга поръчка. Пред мен застана и Онзи Каретен часовник. Тъй като знаех и двата му дефекта, взехме решение да се справя с тях. Чудно обаче, задната вратичка не се отваряше. Колко ли време беше работил, носен ли е другаде за ремонт, не се виждаха никакви следи. Фотографирах етапите на работа. Изработката не беше лесна, но новото анкърно колело пасна отлично. Подбрах подходяща спирала, монтирах я, почистих основно механизма, и докато се забавлявах, часовникът най-после заработи перфектно. Досетихте ли се, че клиентът се оказа съпруг на госпожата, с която контактувах преди толкова години.

www.protime-bg.com

 

Текст: Тодор Тодоров, Чочо